ощавела

Речник на българския език

1. ощавела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ощавела е производна форма на ощавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ощавела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

ощавела е производна форма на ощавя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).