ощавел
1.
ощавел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
ощавел
е производна форма
на ощавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
ощавел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
ощавел
е производна форма
на ощавя (мин. деят. несв. прич. м. р.).