ощавел

Речник на българския език

1. ощавел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ощавел е производна форма на ощавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ощавел — мин. деят. несв. прич. м. р.

ощавел е производна форма на ощавя (мин. деят. несв. прич. м. р.).