ощавило си

Речник на българския език

1. ощавило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

ощавило си е производна форма на ощавя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. ощавило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

ощавило си е производна форма на ощавя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).