ощавило съм

Речник на българския език

1. ощавило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

ощавило съм е производна форма на ощавя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. ощавило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

ощавило съм е производна форма на ощавя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).