ощавям

Речник на българския език

оща̀вям преходен глагол от несвършен вид (тип 187ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • ущавям

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице оща-вям оща-вя-ме
2 лице оща-вяш оща-вя-те
3 лице оща-вя оща-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице оща-вях оща-вях-ме
2 лице оща-вя оща-вях-те
3 лице оща-вя оща-вя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице оща-вях оща-вях-ме
2 лице оща-вя-ше оща-вях-те
3 лице оща-вя-ше оща-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ощавял съм ощавяла съм ощавяло съм ощавяли сме
2 лице ощавял си ощавяла си ощавяло си ощавяли сте
3 лице ощавял е ощавяла е ощавяло е ощавяли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях ощавял бях ощавяла бях ощавяло бяхме ощавяли
2 лице беше ощавял беше ощавяла беше ощавяло бяхте ощавяли
3 лице беше ощавял беше ощавяла беше ощавяло бяха ощавяли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще ощавям ще ощавяме
2 лице ще ощавяш ще ощавяте
3 лице ще ощавя ще ощавят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм ощавял ще съм ощавяла ще съм ощавяло ще сме ощавяли
2 лице ще си ощавял ще си ощавяла ще си ощавяло ще сте ощавяли
3 лице ще е ощавял ще е ощавяла ще е ощавяло ще са ощавяли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да ощавям щяхме да ощавяме
2 лице щеше да ощавяш щяхте да ощавяте
3 лице щеше да ощавя щяха да ощавят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм ощавял щях да съм ощавяла щях да съм ощавяло щяхме да сме ощавяли
2 лице щеше да си ощавял щеше да си ощавяла щеше да си ощавяло щяхте да сте ощавяли
3 лице щеше да е ощавял щеше да е ощавяла щеше да е ощавяло щяха да са ощавяли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ощавял съм ощавяла съм ощавяло съм ощавяли сме
2 лице ощавял си ощавяла си ощавяло си ощавяли сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ощавял съм ощавяла съм ощавяло съм ощавяли сме
2 лице ощавял си ощавяла си ощавяло си ощавяли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм ощавял била съм ощавяла било съм ощавяло били сме ощавяли
2 лице бил си ощавял била си ощавяла било си ощавяло били сте ощавяли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да ощавям щяла съм да ощавям щяло съм да ощавям щели сме да ощавяме
2 лице щял си да ощавяш щяла си да ощавяш щяло си да ощавяш щели сте да ощавяте
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм ощавял щяла съм да съм ощавяла щяло съм да съм ощавяло щели сме да сме ощавяли
2 лице щял си да си ощавял щяла си да си ощавяла щяло си да си ощавяло щели сте да сте ощавяли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих ощавял бих ощавяла бих ощавяло бихме ощавяли
2 лице би ощавял би ощавяла би ощавяло бихте ощавяли
3 лице би ощавял би ощавяла би ощавяло биха ощавяли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
оща-вяй оща-вяй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род оща-вян
непълен член оща-вя-ния
пълен член оща-вя-ни-ят
женски род оща-вя-на
членувано оща-вя-на-та
среден род оща-вя-но
членувано оща-вя-но-то
множествено число оща-вя-ни
членувано оща-вя-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оща-вял
непълен член оща-вя-лия
пълен член оща-вя-ли-ят
женски род оща-вя-ла
членувано оща-вя-ла-та
среден род оща-вя-ло
членувано оща-вя-ло-то
множествено число оща-вя-ли
членувано оща-вя-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оща-вял
женски род оща-вя-ла
среден род оща-вя-ло
множествено число оща-вя-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род оща-вящ
непълен член оща-вя-щия
пълен член оща-вя-щи-ят
женски род оща-вя-ща
членувано оща-вя-ща-та
среден род оща-вя-що
членувано оща-вя-що-то
множествено число оща-вя-щи
членувано оща-вя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

оща-вяй-ки