ощавил си

Речник на българския език

1. ощавил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ощавил си е производна форма на ощавя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. ощавил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ощавил си е производна форма на ощавя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).