ощавеше

Речник на българския език

1. ощавеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

ощавеше е производна форма на ощавя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. ощавеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

ощавеше е производна форма на ощавя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).