отвинтя

Речник на българския език

отвинтя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • отвинтъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице от-вин-тя от-вин-тим
2 лице от-вин-тиш от-вин-ти-те
3 лице от-вин-ти от-вин-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице от-вин-тих от-вин-тих-ме
2 лице от-вин-ти от-вин-тих-те
3 лице от-вин-ти от-вин-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице от-вин-тех от-вин-тех-ме
2 лице от-вин-те-ше от-вин-тех-те
3 лице от-вин-те-ше от-вин-те-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отвинтил съм отвинтила съм отвинтило съм отвинтили сме
2 лице отвинтил си отвинтила си отвинтило си отвинтили сте
3 лице отвинтил е отвинтила е отвинтило е отвинтили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях отвинтил бях отвинтила бях отвинтило бяхме отвинтили
2 лице беше отвинтил беше отвинтила беше отвинтило бяхте отвинтили
3 лице беше отвинтил беше отвинтила беше отвинтило бяха отвинтили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще отвинтя ще отвинтим
2 лице ще отвинтиш ще отвинтите
3 лице ще отвинти ще отвинтят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм отвинтил ще съм отвинтила ще съм отвинтило ще сме отвинтили
2 лице ще си отвинтил ще си отвинтила ще си отвинтило ще сте отвинтили
3 лице ще е отвинтил ще е отвинтила ще е отвинтило ще са отвинтили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да отвинтя щяхме да отвинтим
2 лице щеше да отвинтиш щяхте да отвинтите
3 лице щеше да отвинти щяха да отвинтят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм отвинтил щях да съм отвинтила щях да съм отвинтило щяхме да сме отвинтили
2 лице щеше да си отвинтил щеше да си отвинтила щеше да си отвинтило щяхте да сте отвинтили
3 лице щеше да е отвинтил щеше да е отвинтила щеше да е отвинтило щяха да са отвинтили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отвинтел съм отвинтела съм отвинтело съм отвинтели сме
2 лице отвинтел си отвинтела си отвинтело си отвинтели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отвинтил съм отвинтила съм отвинтило съм отвинтили сме
2 лице отвинтил си отвинтила си отвинтило си отвинтили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм отвинтил била съм отвинтила било съм отвинтило били сме отвинтили
2 лице бил си отвинтил била си отвинтила било си отвинтило били сте отвинтили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да отвинтя щяла съм да отвинтя щяло съм да отвинтя щели сме да отвинтим
2 лице щял си да отвинтиш щяла си да отвинтиш щяло си да отвинтиш щели сте да отвинтите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм отвинтил щяла съм да съм отвинтила щяло съм да съм отвинтило щели сме да сме отвинтили
2 лице щял си да си отвинтил щяла си да си отвинтила щяло си да си отвинтило щели сте да сте отвинтили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих отвинтил бих отвинтила бих отвинтило бихме отвинтили
2 лице би отвинтил би отвинтила би отвинтило бихте отвинтили
3 лице би отвинтил би отвинтила би отвинтило биха отвинтили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
от-вин-ти от-вин-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род от-вин-тен
непълен член от-вин-те-ния
пълен член от-вин-те-ни-ят
женски род от-вин-те-на
членувано от-вин-те-на-та
среден род от-вин-те-но
членувано от-вин-те-но-то
множествено число от-вин-те-ни
членувано от-вин-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-вин-тил
непълен член от-вин-ти-лия
пълен член от-вин-ти-ли-ят
женски род от-вин-ти-ла
членувано от-вин-ти-ла-та
среден род от-вин-ти-ло
членувано от-вин-ти-ло-то
множествено число от-вин-ти-ли
членувано от-вин-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-вин-тел
женски род от-вин-те-ла
среден род от-вин-те-ло
множествено число от-вин-те-ли