отвинтило

Речник на българския език

1. отвинтило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвинтило е производна форма на отвинтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отвинтило — мин. деят. св. прич. ср. р.

отвинтило е производна форма на отвинтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).