отвинтил

Речник на българския език

1. отвинтил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвинтил е производна форма на отвинтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отвинтил — мин. деят. св. прич. м. р.

отвинтил е производна форма на отвинтя (мин. деят. св. прич. м. р.).