отвинтило си

Речник на българския език

1. отвинтило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отвинтило си е производна форма на отвинтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. отвинтило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отвинтило си е производна форма на отвинтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).