отвинтил е

Речник на българския език

1. отвинтил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвинтил е е производна форма на отвинтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отвинтил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвинтил е е производна форма на отвинтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).