отвинтила

Речник на българския език

1. отвинтила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отвинтила е производна форма на отвинтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отвинтила — мин. деят. св. прич. ж. р.

отвинтила е производна форма на отвинтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).