отвинтела

Речник на българския език

1. отвинтела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отвинтела е производна форма на отвинтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отвинтела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отвинтела е производна форма на отвинтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).