отвинтела съм

Речник на българския език

1. отвинтела съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

отвинтела съм е производна форма на отвинтя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).