отвинтела е

Речник на българския език

1. отвинтела е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отвинтела е е производна форма на отвинтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).