отвинтило съм

Речник на българския език

1. отвинтило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

отвинтило съм е производна форма на отвинтя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. отвинтило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

отвинтило съм е производна форма на отвинтя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).