бил съм отвинтил

Речник на българския език

1. бил съм отвинтил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм отвинтил е производна форма на отвинтя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).