облепя

Речник на българския език

1. облепя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

облепѝш, мин. св. облепѝх, мин. прич. облепѝл, св.вж. облепвам.

Грешни изписвания (8)

  • облепйа
  • облепйъ
  • облипйа
  • облипйъ
  • ублепйа
  • ублепйъ
  • ублипйа
  • ублипйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице об-ле-пя об-ле-пим
2 лице об-ле-пиш об-ле-пи-те
3 лице об-ле-пи об-ле-пят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице об-ле-пих об-ле-пих-ме
2 лице об-ле-пи об-ле-пих-те
3 лице об-ле-пи об-ле-пи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице об-ле-пях об-ле-пях-ме
2 лице об-ле-пе-ше об-ле-пях-те
3 лице об-ле-пе-ше об-ле-пя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице облепил съм облепила съм облепило съм облепили сме
2 лице облепил си облепила си облепило си облепили сте
3 лице облепил е облепила е облепило е облепили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях облепил бях облепила бях облепило бяхме облепили
2 лице беше облепил беше облепила беше облепило бяхте облепили
3 лице беше облепил беше облепила беше облепило бяха облепили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще облепя ще облепим
2 лице ще облепиш ще облепите
3 лице ще облепи ще облепят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм облепил ще съм облепила ще съм облепило ще сме облепили
2 лице ще си облепил ще си облепила ще си облепило ще сте облепили
3 лице ще е облепил ще е облепила ще е облепило ще са облепили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да облепя щяхме да облепим
2 лице щеше да облепиш щяхте да облепите
3 лице щеше да облепи щяха да облепят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм облепил щях да съм облепила щях да съм облепило щяхме да сме облепили
2 лице щеше да си облепил щеше да си облепила щеше да си облепило щяхте да сте облепили
3 лице щеше да е облепил щеше да е облепила щеше да е облепило щяха да са облепили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице облепял съм облепяла съм облепяло съм облепели сме
2 лице облепял си облепяла си облепяло си облепели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице облепил съм облепила съм облепило съм облепили сме
2 лице облепил си облепила си облепило си облепили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм облепил била съм облепила било съм облепило били сме облепили
2 лице бил си облепил била си облепила било си облепило били сте облепили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да облепя щяла съм да облепя щяло съм да облепя щели сме да облепим
2 лице щял си да облепиш щяла си да облепиш щяло си да облепиш щели сте да облепите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм облепил щяла съм да съм облепила щяло съм да съм облепило щели сме да сме облепили
2 лице щял си да си облепил щяла си да си облепила щяло си да си облепило щели сте да сте облепили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих облепил бих облепила бих облепило бихме облепили
2 лице би облепил би облепила би облепило бихте облепили
3 лице би облепил би облепила би облепило биха облепили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
об-ле-пи об-ле-пе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род об-ле-пен
непълен член об-ле-пе-ния
пълен член об-ле-пе-ни-ят
женски род об-ле-пе-на
членувано об-ле-пе-на-та
среден род об-ле-пе-но
членувано об-ле-пе-но-то
множествено число об-ле-пе-ни
членувано об-ле-пе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род об-ле-пил
непълен член об-ле-пи-лия
пълен член об-ле-пи-ли-ят
женски род об-ле-пи-ла
членувано об-ле-пи-ла-та
среден род об-ле-пи-ло
членувано об-ле-пи-ло-то
множествено число об-ле-пи-ли
членувано об-ле-пи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род об-ле-пял
женски род об-ле-пя-ла
среден род об-ле-пя-ло
множествено число об-ле-пе-ли

2. облепя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

облепя е производна форма на облепям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. облепя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

облепя е производна форма на облепям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. облепя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

облепя е производна форма на облепям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).