облепило

Речник на българския език

1. облепило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

облепило е производна форма на облепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. облепило — мин. деят. св. прич. ср. р.

облепило е производна форма на облепя (мин. деят. св. прич. ср. р.).