облепяла

Речник на българския език

1. облепяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

облепяла е производна форма на облепям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. облепяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

облепяла е производна форма на облепям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. облепяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

облепяла е производна форма на облепям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. облепяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

облепяла е производна форма на облепям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. облепяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

облепяла е производна форма на облепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. облепяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

облепяла е производна форма на облепя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).