щял да е облепил

Речник на българския език

1. щял да е облепил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е облепил е производна форма на облепя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).