облепели

Речник на българския език

1. облепели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

облепели е производна форма на облепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. облепели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

облепели е производна форма на облепя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).