кротувам

Речник на българския език

кроту̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

кроту̀ваш, несв.
1. Стоя кротко, мирно, тихо. Детето кротува.
2. Прен. Стоя неподвижно, не се показвам, не предприемам нищо. Трябва да кротуваш вкъщи няколко дни, иначе болестта ще се усложни. Кротувай, иначе ще те заловят.
кротувам си.Разг. Не предприемам нищо, не се обаждам, мълча си. Казвам му да си търси работа, но той си кротува вкъщи.

Грешни изписвания (3)

  • кротувъм
  • крутувам
  • крутувъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице кро-ту-вам кро-ту-ва-ме
2 лице кро-ту-ваш кро-ту-ва-те
3 лице кро-ту-ва кро-ту-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице кро-ту-вах кро-ту-вах-ме
2 лице кро-ту-ва кро-ту-вах-те
3 лице кро-ту-ва кро-ту-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице кро-ту-вах кро-ту-вах-ме
2 лице кро-ту-ва-ше кро-ту-вах-те
3 лице кро-ту-ва-ше кро-ту-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кротувал съм кротувала съм кротувало съм кротували сме
2 лице кротувал си кротувала си кротувало си кротували сте
3 лице кротувал е кротувала е кротувало е кротували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях кротувал бях кротувала бях кротувало бяхме кротували
2 лице беше кротувал беше кротувала беше кротувало бяхте кротували
3 лице беше кротувал беше кротувала беше кротувало бяха кротували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще кротувам ще кротуваме
2 лице ще кротуваш ще кротувате
3 лице ще кротува ще кротуват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм кротувал ще съм кротувала ще съм кротувало ще сме кротували
2 лице ще си кротувал ще си кротувала ще си кротувало ще сте кротували
3 лице ще е кротувал ще е кротувала ще е кротувало ще са кротували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да кротувам щяхме да кротуваме
2 лице щеше да кротуваш щяхте да кротувате
3 лице щеше да кротува щяха да кротуват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм кротувал щях да съм кротувала щях да съм кротувало щяхме да сме кротували
2 лице щеше да си кротувал щеше да си кротувала щеше да си кротувало щяхте да сте кротували
3 лице щеше да е кротувал щеше да е кротувала щеше да е кротувало щяха да са кротували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кротувал съм кротувала съм кротувало съм кротували сме
2 лице кротувал си кротувала си кротувало си кротували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кротувал съм кротувала съм кротувало съм кротували сме
2 лице кротувал си кротувала си кротувало си кротували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм кротувал била съм кротувала било съм кротувало били сме кротували
2 лице бил си кротувал била си кротувала било си кротувало били сте кротували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да кротувам щяла съм да кротувам щяло съм да кротувам щели сме да кротуваме
2 лице щял си да кротуваш щяла си да кротуваш щяло си да кротуваш щели сте да кротувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм кротувал щяла съм да съм кротувала щяло съм да съм кротувало щели сме да сме кротували
2 лице щял си да си кротувал щяла си да си кротувала щяло си да си кротувало щели сте да сте кротували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих кротувал бих кротувала бих кротувало бихме кротували
2 лице би кротувал би кротувала би кротувало бихте кротували
3 лице би кротувал би кротувала би кротувало биха кротували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
кро-ту-вай кро-ту-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род кро-ту-вал
непълен член кро-ту-ва-лия
пълен член кро-ту-ва-ли-ят
женски род кро-ту-ва-ла
членувано кро-ту-ва-ла-та
среден род кро-ту-ва-ло
членувано кро-ту-ва-ло-то
множествено число кро-ту-ва-ли
членувано кро-ту-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род кро-ту-вал
женски род кро-ту-ва-ла
среден род кро-ту-ва-ло
множествено число кро-ту-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род кро-ту-ващ
непълен член кро-ту-ва-щия
пълен член кро-ту-ва-щи-ят
женски род кро-ту-ва-ща
членувано кро-ту-ва-ща-та
среден род кро-ту-ва-що
членувано кро-ту-ва-що-то
множествено число кро-ту-ва-щи
членувано кро-ту-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

кро-ту-вай-ки