кротувал си

Речник на българския език

1. кротувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

кротувал си е производна форма на кротувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. кротувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

кротувал си е производна форма на кротувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. кротувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

кротувал си е производна форма на кротувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).