кротувал е

Речник на българския език

1. кротувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кротувал е е производна форма на кротувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кротувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кротувал е е производна форма на кротувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. кротувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кротувал е е производна форма на кротувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).