кротуваше

Речник на българския език

1. кротуваше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

кротуваше е производна форма на кротувам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. кротуваше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

кротуваше е производна форма на кротувам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).