кротувахте

Речник на българския език

1. кротувахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

кротувахте е производна форма на кротувам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. кротувахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

кротувахте е производна форма на кротувам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).