щял съм да кротувам

Речник на българския език

1. щял съм да кротувам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да кротувам е производна форма на кротувам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).