щял съм да съм кротувал

Речник на българския език

1. щял съм да съм кротувал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм кротувал е производна форма на кротувам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).