кротува

Речник на българския език

1. кротува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

кротува е производна форма на кротувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. кротува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

кротува е производна форма на кротувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. кротува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

кротува е производна форма на кротувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).