кротуваха

Речник на българския език

1. кротуваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

кротуваха е производна форма на кротувам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кротуваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

кротуваха е производна форма на кротувам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).