щяло съм да кротувам

Речник на българския език

1. щяло съм да кротувам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да кротувам е производна форма на кротувам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).