изсуля се

Речник на българския език

изсу̀ля се преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

изсу̀лиш се, мин. св. изсу̀лих се, мин. прич. изсу̀лил се, св.вж. изсулвам се.

Грешни изписвания (1)

  • исуля се

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-су-ля из-су-лим
2 лице из-су-лиш из-су-ли-те
3 лице из-су-ли из-су-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-су-лих из-су-лих-ме
2 лице из-су-ли из-су-лих-те
3 лице из-су-ли из-су-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-су-лех из-су-лех-ме
2 лице из-су-ле-ше из-су-лех-те
3 лице из-су-ле-ше из-су-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изсулил съм изсулила съм изсулило съм изсулили сме
2 лице изсулил си изсулила си изсулило си изсулили сте
3 лице изсулил е изсулила е изсулило е изсулили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изсулил бях изсулила бях изсулило бяхме изсулили
2 лице беше изсулил беше изсулила беше изсулило бяхте изсулили
3 лице беше изсулил беше изсулила беше изсулило бяха изсулили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изсуля ще изсулим
2 лице ще изсулиш ще изсулите
3 лице ще изсули ще изсулят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изсулил ще съм изсулила ще съм изсулило ще сме изсулили
2 лице ще си изсулил ще си изсулила ще си изсулило ще сте изсулили
3 лице ще е изсулил ще е изсулила ще е изсулило ще са изсулили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изсуля щяхме да изсулим
2 лице щеше да изсулиш щяхте да изсулите
3 лице щеше да изсули щяха да изсулят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изсулил щях да съм изсулила щях да съм изсулило щяхме да сме изсулили
2 лице щеше да си изсулил щеше да си изсулила щеше да си изсулило щяхте да сте изсулили
3 лице щеше да е изсулил щеше да е изсулила щеше да е изсулило щяха да са изсулили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изсулел съм изсулела съм изсулело съм изсулели сме
2 лице изсулел си изсулела си изсулело си изсулели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изсулил съм изсулила съм изсулило съм изсулили сме
2 лице изсулил си изсулила си изсулило си изсулили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изсулил била съм изсулила било съм изсулило били сме изсулили
2 лице бил си изсулил била си изсулила било си изсулило били сте изсулили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изсуля щяла съм да изсуля щяло съм да изсуля щели сме да изсулим
2 лице щял си да изсулиш щяла си да изсулиш щяло си да изсулиш щели сте да изсулите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изсулил щяла съм да съм изсулила щяло съм да съм изсулило щели сме да сме изсулили
2 лице щял си да си изсулил щяла си да си изсулила щяло си да си изсулило щели сте да сте изсулили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изсулил бих изсулила бих изсулило бихме изсулили
2 лице би изсулил би изсулила би изсулило бихте изсулили
3 лице би изсулил би изсулила би изсулило биха изсулили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-су-ли из-су-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-су-лен
непълен член из-су-ле-ния
пълен член из-су-ле-ни-ят
женски род из-су-ле-на
членувано из-су-ле-на-та
среден род из-су-ле-но
членувано из-су-ле-но-то
множествено число из-су-ле-ни
членувано из-су-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-су-лил
непълен член из-су-ли-лия
пълен член из-су-ли-ли-ят
женски род из-су-ли-ла
членувано из-су-ли-ла-та
среден род из-су-ли-ло
членувано из-су-ли-ло-то
множествено число из-су-ли-ли
членувано из-су-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-су-лел
женски род из-су-ле-ла
среден род из-су-ле-ло
множествено число из-су-ле-ли