бил изсулил

Речник на българския език

1. бил изсулил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изсулил е производна форма на изсуля се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).