изсулил съм

Речник на българския език

1. изсулил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изсулил съм е производна форма на изсуля се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изсулил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изсулил съм е производна форма на изсуля се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).