щял да е изсулил

Речник на българския език

1. щял да е изсулил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е изсулил е производна форма на изсуля се (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).