изсулил е

Речник на българския език

1. изсулил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсулил е е производна форма на изсуля се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изсулил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсулил е е производна форма на изсуля се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).