изсулел

Речник на българския език

1. изсулел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсулел е производна форма на изсуля се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изсулел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изсулел е производна форма на изсуля се (мин. деят. несв. прич. м. р.).