изсулили

Речник на българския език

1. изсулили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изсулили е производна форма на изсуля се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изсулили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изсулили е производна форма на изсуля се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).