беше изсулил

Речник на българския език

1. беше изсулил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше изсулил е производна форма на изсуля се (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше изсулил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше изсулил е производна форма на изсуля се (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).