щял съм да съм изсулил

Речник на българския език

1. щял съм да съм изсулил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм изсулил е производна форма на изсуля се (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).