изсули

Речник на българския език

1. изсули — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изсули е производна форма на изсуля се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изсули — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изсули е производна форма на изсуля се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изсули — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изсули е производна форма на изсуля се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изсули — повелително наклонение, ед. ч.

изсули е производна форма на изсуля се (повелително наклонение, ед. ч.).