изсулил
1.
изсулил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изсулил
е производна форма
на изсуля се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изсулил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изсулил
е производна форма
на изсуля се (мин. деят. св. прич. м. р.).