възлюбя

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-лю-бя	въз-лю-бим
2 лице	въз-лю-биш	въз-лю-би-те
3 лице	въз-лю-би	въз-лю-бят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-лю-бих	въз-лю-бих-ме
2 лице	въз-лю-би	въз-лю-бих-те
3 лице	въз-лю-би	въз-лю-би-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-лю-бех	въз-лю-бех-ме
2 лице	въз-лю-бе-ше	въз-лю-бех-те
3 лице	въз-лю-бе-ше	въз-лю-бе-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възлюбил съм	възлюбила съм	възлюбило съм	възлюбили сме
2 лице	възлюбил си	възлюбила си	възлюбило си	възлюбили сте
3 лице	възлюбил е	възлюбила е	възлюбило е	възлюбили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях възлюбил	бях възлюбила	бях възлюбило	бяхме възлюбили
2 лице	беше възлюбил	беше възлюбила	беше възлюбило	бяхте възлюбили
3 лице	беше възлюбил	беше възлюбила	беше възлюбило	бяха възлюбили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще възлюбя	ще възлюбим
2 лице	ще възлюбиш	ще възлюбите
3 лице	ще възлюби	ще възлюбят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм възлюбил	ще съм възлюбила	ще съм възлюбило	ще сме възлюбили
2 лице	ще си възлюбил	ще си възлюбила	ще си възлюбило	ще сте възлюбили
3 лице	ще е възлюбил	ще е възлюбила	ще е възлюбило	ще са възлюбили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да възлюбя	щяхме да възлюбим
2 лице	щеше да възлюбиш	щяхте да възлюбите
3 лице	щеше да възлюби	щяха да възлюбят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм възлюбил	щях да съм възлюбила	щях да съм възлюбило	щяхме да сме възлюбили
2 лице	щеше да си възлюбил	щеше да си възлюбила	щеше да си възлюбило	щяхте да сте възлюбили
3 лице	щеше да е възлюбил	щеше да е възлюбила	щеше да е възлюбило	щяха да са възлюбили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възлюбел съм	възлюбела съм	възлюбело съм	възлюбели сме
2 лице	възлюбел си	възлюбела си	възлюбело си	възлюбели сте
3 лице	въз-лю-бел възлюбел е	въз-лю-бе-ла възлюбела е	въз-лю-бе-ло възлюбело е	въз-лю-бе-ли възлюбели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възлюбил съм	възлюбила съм	възлюбило съм	възлюбили сме
2 лице	възлюбил си	възлюбила си	възлюбило си	възлюбили сте
3 лице	въз-лю-бил възлюбил е	въз-лю-би-ла възлюбила е	въз-лю-би-ло възлюбило е	въз-лю-би-ли възлюбили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм възлюбил	била съм възлюбила	било съм възлюбило	били сме възлюбили
2 лице	бил си възлюбил	била си възлюбила	било си възлюбило	били сте възлюбили
3 лице	бил възлюбил бил е възлюбил	била възлюбила била е възлюбила	било възлюбило било е възлюбило	били възлюбили били са възлюбили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да възлюбя	щяла съм да възлюбя	щяло съм да възлюбя	щели сме да възлюбим
2 лице	щял си да възлюбиш	щяла си да възлюбиш	щяло си да възлюбиш	щели сте да възлюбите
3 лице	щял да възлюби щял е да възлюби	щяла да възлюби щяла е да възлюби	щяло да възлюби щяло е да възлюби	щели да възлюбят щели са да възлюбят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм възлюбил	щяла съм да съм възлюбила	щяло съм да съм възлюбило	щели сме да сме възлюбили
2 лице	щял си да си възлюбил	щяла си да си възлюбила	щяло си да си възлюбило	щели сте да сте възлюбили
3 лице	щял да е възлюбил щял е да е възлюбил	щяла да е възлюбила щяла е да е възлюбила	щяло да е възлюбило щяло е да е възлюбило	щели да са възлюбили щели са да са възлюбили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих възлюбил	бих възлюбила	бих възлюбило	бихме възлюбили
2 лице	би възлюбил	би възлюбила	би възлюбило	бихте възлюбили
3 лице	би възлюбил	би възлюбила	би възлюбило	биха възлюбили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
въз-лю-би	въз-лю-бе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		въз-лю-бен
		непълен член	въз-лю-бе-ния
		пълен член	въз-лю-бе-ни-ят
	женски род		въз-лю-бе-на
		членувано	въз-лю-бе-на-та
	среден род		въз-лю-бе-но
		членувано	въз-лю-бе-но-то
множествено число			въз-лю-бе-ни
		членувано	въз-лю-бе-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-лю-бил
		непълен член	въз-лю-би-лия
		пълен член	въз-лю-би-ли-ят
	женски род		въз-лю-би-ла
		членувано	въз-лю-би-ла-та
	среден род		въз-лю-би-ло
		членувано	въз-лю-би-ло-то
множествено число			въз-лю-би-ли
		членувано	въз-лю-би-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	въз-лю-бел
	женски род	въз-лю-бе-ла
	среден род	въз-лю-бе-ло
множествено число		въз-лю-бе-ли