беше възлюбило

Речник на българския език

1. беше възлюбило — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

беше възлюбило е производна форма на възлюбя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. беше възлюбило — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беше възлюбило е производна форма на възлюбя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).