възлюбели

Речник на българския език

1. възлюбели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

възлюбели е производна форма на възлюбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възлюбели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

възлюбели е производна форма на възлюбя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).