възлюбело съм

Речник на българския език

1. възлюбело съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възлюбело съм е производна форма на възлюбя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).