възлюбвам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-люб-вам	въз-люб-ва-ме
2 лице	въз-люб-ваш	въз-люб-ва-те
3 лице	въз-люб-ва	въз-люб-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-люб-вах	въз-люб-вах-ме
2 лице	въз-люб-ва	въз-люб-вах-те
3 лице	въз-люб-ва	въз-люб-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-люб-вах	въз-люб-вах-ме
2 лице	въз-люб-ва-ше	въз-люб-вах-те
3 лице	въз-люб-ва-ше	въз-люб-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възлюбвал съм	възлюбвала съм	възлюбвало съм	възлюбвали сме
2 лице	възлюбвал си	възлюбвала си	възлюбвало си	възлюбвали сте
3 лице	възлюбвал е	възлюбвала е	възлюбвало е	възлюбвали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях възлюбвал	бях възлюбвала	бях възлюбвало	бяхме възлюбвали
2 лице	беше възлюбвал	беше възлюбвала	беше възлюбвало	бяхте възлюбвали
3 лице	беше възлюбвал	беше възлюбвала	беше възлюбвало	бяха възлюбвали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще възлюбвам	ще възлюбваме
2 лице	ще възлюбваш	ще възлюбвате
3 лице	ще възлюбва	ще възлюбват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм възлюбвал	ще съм възлюбвала	ще съм възлюбвало	ще сме възлюбвали
2 лице	ще си възлюбвал	ще си възлюбвала	ще си възлюбвало	ще сте възлюбвали
3 лице	ще е възлюбвал	ще е възлюбвала	ще е възлюбвало	ще са възлюбвали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да възлюбвам	щяхме да възлюбваме
2 лице	щеше да възлюбваш	щяхте да възлюбвате
3 лице	щеше да възлюбва	щяха да възлюбват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм възлюбвал	щях да съм възлюбвала	щях да съм възлюбвало	щяхме да сме възлюбвали
2 лице	щеше да си възлюбвал	щеше да си възлюбвала	щеше да си възлюбвало	щяхте да сте възлюбвали
3 лице	щеше да е възлюбвал	щеше да е възлюбвала	щеше да е възлюбвало	щяха да са възлюбвали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възлюбвал съм	възлюбвала съм	възлюбвало съм	възлюбвали сме
2 лице	възлюбвал си	възлюбвала си	възлюбвало си	възлюбвали сте
3 лице	въз-люб-вал възлюбвал е	въз-люб-ва-ла възлюбвала е	въз-люб-ва-ло възлюбвало е	въз-люб-ва-ли възлюбвали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възлюбвал съм	възлюбвала съм	възлюбвало съм	възлюбвали сме
2 лице	възлюбвал си	възлюбвала си	възлюбвало си	възлюбвали сте
3 лице	въз-люб-вал възлюбвал е	въз-люб-ва-ла възлюбвала е	въз-люб-ва-ло възлюбвало е	въз-люб-ва-ли възлюбвали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм възлюбвал	била съм възлюбвала	било съм възлюбвало	били сме възлюбвали
2 лице	бил си възлюбвал	била си възлюбвала	било си възлюбвало	били сте възлюбвали
3 лице	бил възлюбвал бил е възлюбвал	била възлюбвала била е възлюбвала	било възлюбвало било е възлюбвало	били възлюбвали били са възлюбвали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да възлюбвам	щяла съм да възлюбвам	щяло съм да възлюбвам	щели сме да възлюбваме
2 лице	щял си да възлюбваш	щяла си да възлюбваш	щяло си да възлюбваш	щели сте да възлюбвате
3 лице	щял да възлюбва щял е да възлюбва	щяла да възлюбва щяла е да възлюбва	щяло да възлюбва щяло е да възлюбва	щели да възлюбват щели са да възлюбват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм възлюбвал	щяла съм да съм възлюбвала	щяло съм да съм възлюбвало	щели сме да сме възлюбвали
2 лице	щял си да си възлюбвал	щяла си да си възлюбвала	щяло си да си възлюбвало	щели сте да сте възлюбвали
3 лице	щял да е възлюбвал щял е да е възлюбвал	щяла да е възлюбвала щяла е да е възлюбвала	щяло да е възлюбвало щяло е да е възлюбвало	щели да са възлюбвали щели са да са възлюбвали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих възлюбвал	бих възлюбвала	бих възлюбвало	бихме възлюбвали
2 лице	би възлюбвал	би възлюбвала	би възлюбвало	бихте възлюбвали
3 лице	би възлюбвал	би възлюбвала	би възлюбвало	биха възлюбвали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
въз-люб-вай	въз-люб-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		въз-люб-ван
		непълен член	въз-люб-ва-ния
		пълен член	въз-люб-ва-ни-ят
	женски род		въз-люб-ва-на
		членувано	въз-люб-ва-на-та
	среден род		въз-люб-ва-но
		членувано	въз-люб-ва-но-то
множествено число			въз-люб-ва-ни
		членувано	въз-люб-ва-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-люб-вал
		непълен член	въз-люб-ва-лия
		пълен член	въз-люб-ва-ли-ят
	женски род		въз-люб-ва-ла
		членувано	въз-люб-ва-ла-та
	среден род		въз-люб-ва-ло
		членувано	въз-люб-ва-ло-то
множествено число			въз-люб-ва-ли
		членувано	въз-люб-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	въз-люб-вал
	женски род	въз-люб-ва-ла
	среден род	въз-люб-ва-ло
множествено число		въз-люб-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-люб-ващ
		непълен член	въз-люб-ва-щия
		пълен член	въз-люб-ва-щи-ят
	женски род		въз-люб-ва-ща
		членувано	въз-люб-ва-ща-та
	среден род		въз-люб-ва-що
		членувано	въз-люб-ва-що-то
множествено число			въз-люб-ва-щи
		членувано	въз-люб-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

въз-люб-вай-ки