възлюбва

Речник на българския език

1. възлюбва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

възлюбва е производна форма на възлюбвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. възлюбва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

възлюбва е производна форма на възлюбвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. възлюбва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

възлюбва е производна форма на възлюбвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).